Съвременни български художници - Цанко Лавренов
Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 година в Пловдив. Дядо му Лаврентий бил литератор, преписвач на католически ръкописи. Преписал е и католическата преправка на Паисиевата история. Цанко Лавренов приключва Френски лицей в Пловдив и частно художествено учебно заведение във Виена (1921-1922). През 1925 година пътува до Италия да се запознае с изкуството на италианските художници. Като самообразован художник одобряването му измежду възпитаниците на Художествената академия е обвързвано с доста разочарования. По мотив негова галерия, за едни и същи картини в пресата се появяват и възторжени и негативни мнения. Оценили неговия извънреден гений, някои видни български създатели му оказват безкористна поддръжка. Помагат му да отиде до Атонските манастири, където художникът навлиза дълбоко в света на старобългарското и византийско изкуство. Там преоткрива нови истини за българската история.
Своеобразието на неговото светоусещане и пресътворяване го откроява измежду многочислените представители на канона. През 1963 година е почетен със званието " Народен художник ". Цанко Лавренов е основател на борбата за спасяването на старинната част на Пловдив. В колектив с други български художници способства за повишение нивото на Пловдивския мострен панаир. Печели състезания за емблема на панаира и за оформление на българския павилион на Световното ревю в Париж през 1937 година. Заедно с Данаил Дечев и Витко Бабаков урежда шест взаимни изложения (1926-1929) - още при първата от тях картината му " Иконописецът " е изплатена за градската художествена изложба. Това е първото му публично признание (1926) и значим стадий в креативното му развиване. През идващите години той основава редица от най-хубавите си произведения в емфатичен български народен жанр. Основна тематика на творчеството му са старите градове и манастири, като извънредно място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив.
Цанко Лавренов твори и в региона на графиката - известни са неговите 12 " пловдивски пощенски карти гравюри ( " Старият Пловдив, Хисар капия, " Ламартиновата къща, " Кулата на Сахаттепе, " Джамбазтепе, " Имарет джамия, " Новият мост на Марица и други). От 1933 година името му непроменяемо е обвързвано с оформлението на експозициите в Международния панаир, за задачата една година по-късно дружно с Данаил Дечев и Златьо Бояджиев основават особено ателие. Лавренов сътрудничи на самостоятелния информативен вестник " Победа (1930-1936) и с илюстрации на списание " Детски живот (1930-1947). Изявява се като живописен критик и откривател на изкуството, създател е на монографията " Златьо Бояджиев " (1958) - художник, с който го свързва близко другарство.
Лавренов живее в Пловдив до 1940 година, по-късно се открива в София. Умира на 16 декември 1978 година в София. Днес Художествената гимназия в Пловдив носи неговото име.
